Програма за развитие на трансплантационната дейност на д-р Теодора Джалева, изпълнителен директор на изпълнителна агенция по трансплантация. 05.11.2009 г.
Трансплантациите са най-новата и най-динамичната част от медицината в съвременния свят. Тя може да бъде успешна и в полза на пациента само ако медицината е на такова равнище, че да ги извърши и ако обществото е на такова ниво, че да е убедено в смисъла на трансплантациите и подпомага тази дейност. Медицинските специалисти, обществото и държавата трябва да са ЕДИН екип, който да даде шанс на българските граждани, които имат нужда от животоспасяващите трансплантации.
За мен Агенцията по трансплантации е звеното, което свързва този екип. В този смисъл първостепенна задача на Агенцията е да повиши доверието на обществото в трансплантациите. За да има доверие трябва да има ПРОЗРАЧНОСТ – прозрачност за пациента, прозрачност за обществото, прозрачност за държавата. Като моя много важна задача приемам задължението всичко да се случва пред очите и съвестта на обществото - журналистите. Пациентът има нужда от доверие в лекаря, лекаря има нужда от доверие в обществото. Обществото има нужда от доверие в смисъла на трансплантационната дейност.
За мен акцентът на този етап в трансплантационната дейност трябва категорично да бъде изместен към обществото и неговата ангажираност. Това ще бъде и основното направление на агенцията. Трансплантациите не са и не могат да бъдат самоцел!!! Това е проблем, който от медицинска гледна точка е решен в България. Ще повторя, трансплантациите са най-сложната част от медицината и тя е от жизнено важно значение за развитието на медицината изобщо. Остава обаче все още проблемът с донорството. Този проблем е постоянен и изисква съвместните усилия на всички! Обществото трябва да е убедено във високо моралния акт на дарителството. Дарителство, не на някаква студена вещ, а на част от себе си или на близък човек. Да дариш след себе си шанса на други 4-5 човека за по-добър и пълноценен живот. Лично на мен думата ,"донор" ми носи отрицателна емоция. Дарител на живот, дарител на човек от човек, мисля, че е по-правилният израз. Длъжна съм още сега да кажа, че ще търся подкрепа от медиите, от всички институции, от гражданските организации и от всички вероизповедания в България. Вече сме започнали разговори с Министерството на образованието, по какъв начин да се включи идеята за дарителството на органи в учебния материал.
Сега е моментът да обърнем внимание на българското общество като цяло в смисъла на тази високохуманна дейност. Това е и моментът за работата ни с семействата и с пациентските организации. При заболяване ,"боледува" цялото семейство, не само отделния пациент. Тук е мястото на психолозите. Молбата ми към пациентските организации е, те да не се затварят сами в себе си, а да се обърнат към здравите, да участват в образоването на обществото, за да помогнат на хората изправени пред трудната задача да вземат правилното решение в драматична ситуация.
Трансплантационната дейност е много сложен процес със сложна логистика и организация, които изискват желязна дисциплина.
Вече проведохме среща с около 20 водещи в своята област медици - имунолози, вирусолози, нефролози, анестезиолози, кардиохирурзи и хирурзи, педиатри, от всички специалности, които участват в различни етапи на процеса. Възложи им се задача да създадат работни групи в техния колектив и за около месец да осъвременят съществуващите медицински стандарти. Мога да Ви кажа, че се почувствах горда от това, че те възприеха с радост и желание идеята да работят за каузата – трансплантации в България. Може да сте сигурни, че те ще се справят по най-добрия начин, без да има нужда от екзотични екскурзии за обмяна на опит. Разполагаме със специалисти на световно ниво.
Обществото трябва да бъде сигурно, че Агенцията по трансплантации ще създаде всички условия за отлична организация. Няма да има раздаване на органи ,"под масата". Органите ще бъдат разпределяни само и единствено по медицински показания, за най-нуждаещите се и най- подходящите, по медицинските стандарти, и дори в присъствието на медии. Тук е мястото на Агенцията да въдвори принципа на равнопоставеността и пациентите да са сигурни в него. Това ще е основен принцип за екипа от около 15 специалисти на Агенцията. В него трябва да са сигурни и трансплантационните центрове в България. Трябва да се спре с впечатлението за криворазбрана надпревара между трансплантационните центрове. Видяхме, че всички могат, знаят и са добри. Предложението на Агенцията по трансплантации е да обединим потенциала си. Отличната организация на целия процес трябва да е в полза на пациента и обществото.
Другата важна функция на Агенцията е логистичната. Като лекар с 15-годишна практика в координацията на този процес на всичките му нива, съм на мнение, че разделянето на 4 групи е разумно:
1. Откриване, подготовка, терапия и разясняване на пациентите за съвременните методи на лечение. Общопрактикуващите лекари, които са с най-близък достъп до пациента, да ги насочат към правилния специалист - нефролози, хепатолози, кардиолози, хематолози, да ги включат в Служебния регистър за потенциални реципиенти. Докато са в тях да им бъде осигурено най-доброто лечение и контрол на развитието на заболяването до момента на дарителството. В момента най-дългият списък е листата на чакащите за бъбречна трансплантация, тази мрежа най-вече ще засегне диализните центрове.
2. Втората част е откриването на потенциални донори. Това е област, която е доста далеч от медицината и зависи изцяло от организация, ниво на образованост и правилна медийна политика. Вече се изработва софтуерен продукт, с който да се осъществява добра и бърза връзка между различните болници в страната и който се надявам да проработи до месец. Разбира се с подкрепата на Министъра на Здравеопазването Д-р Божидар Нанев, да бъде въведена и работеща система. И остава най-трудната задача на координаторите по донорство за разговора с близките и правилното менажиране на донора.
3. Третата част е самата трансплантация, която в момента изглежда най-добре организираната и най-работещата част от системата. Да, трябва да има конкуренция, но тя трябва да е на здравословно ниво, според медицинските потребности и необходимости. Отново повтарям - няма да има раздаване на органи ,,под масата”. Органите ще бъдат разпределяни само по медицински показания за най-подходящите и най-нуждаещите се, определени по медицинските стандарти .
4. Четвъртата, и най- важна част от този процес, без който се губи смисъла на всички останали, е следтранплантационното поддържане на пациента и неговата социализация. Първата част е чисто медицинска, а втората - изцяло социална. В медицинската сфера да се постигнат световните медицински стандарти, за което както знаете имаме утвърдени специалисти, а за втората част - обществото все още ми се струва неподготвено. Трансплантираните пациенти обикновено са млади хора и между тях са юристи, икономисти, инженери и др. Допреди транплантацията те са били принудени да хвърлят всички сили за да справят с болестта. След нея връщайки се в обществото, те не се различават от другите хора, които например приемат лекарства за високо кръвно налягане два пъти дневно. Тези практически здрави хора, са вписани в графата Iва група инвалидност, която ограничава достъпа на много от тях за достойна и отговаряща на възможностите им работа. Много от тях са ограничени до това да работят като пазачи. Вярвайте ми, борбата, която съдбата ги е принудила да водят, ги е направила много по-силни, много по-ценностни хора.
Ще работя за развитието на трансплантациите в България. Като човек и лекар съм убедена, че възможността трансплантацията да се извърши тук в България е и в интерес на пациента - в къщи и стените помагат. Няма да допусна заради дребно чиновничество да има пътувания до Пакистан с неясен изход.
Агенцията по трансплантации е институция, която ще се отвори към всички европейски партньори. Ще се учим от опита им като логистика и ще се научим да го прилагаме в регионален аспект. България е в състояние, колкото и нескромно да звучи, да стане регионален център, особено за балканските държави. Имаме и възможностите, и подготвените екипи.
В заключение аз искам да кажа, че като лекар телефонът ми е включен 24 часа в денонощието от 15 години. Така ще бъде и занапред. Всеки гражданин ще има възможност да получи отговор и съдействие. Медиите ще имат достъп до всяка информация, свързана с дейността на Агенцията, стига тя да не нарушава Хипократовата клетва, лекарската тайна и личните интереси на пациента.
Разширено търсене
